SHISHO BAKSHISHO[13]

Играчът се издирва от Ловния клуб
Живот: 83965/ 83965
Показатели
  • Здраве2823
  • Сила2682
  • Ловкост3605
  • Издръжливост3410
  • Хитрост3439
  • Предпазливост2997
  • Харизма1149
Майсторство
  • Разрушител17932/501
    Звание: Брат на Админ
  • Ловец43/100
    Звание: Google-man
  • Модификатор236/500
    Звание: Тестер
  • Мишелов2088/2300
    Звание: Предводител
  • Шивач30/500
    Звание: Шивач
  • М-25
  • М-100
  • М-29
  • М-29
  • М-25
  • М-1
  • М-25
  • М-29
  • М-20
  • М-30
Медали
#30 #21
#15 #65 #0
#0 #60 #25
Статистика
  • Ученици: 5
  • Победи: 16403
  • Заграбено: 23,834,040
  • Звание в бандата:
    Редник [1]
  • Звание на митингите:
    Сръчко
  • Бойни заслуги:
    Килър
  • Сенсей: Лошият Крум
  • Ученици: 5
  • Победи: 16403
  • Заграбено: 23,834,040

Регалии (10/68) Покажи всички

Бегачка

«Тесла» М1

Мече ДА ПОЛЕЕМ

Мече ДА ПОЛЕЕМ

Служебен

(777)1111112

Парцалки от VIP-дефилетата

М-29
Кожено куфарче
М-29
Колан «Brioni Black Label»
М-29
Зимен костюм «London Style»

Вечна памет ЕВА ,най великата лидерка на ФЕНИКСИТЕ, и нека ТАНГРА бди над теб...

Име: Бате Шишо
Пол: Мъж
Възраст: 36
Държава: България
Град: София
Занимания: След 12 годишно проучване, учени установили, че Европейското първенство по футбол натоварва черния дроб, но е полезно за бъбреците :)
Социални мрежи:
За себе си:

27.02.2014 21:22 Killjoy[11] приема играча SHISHO BAKSHISHO[10] в бандата.
Седя си аз в една пустиня 40 дни без вода ,без нищо и изведнъж чувам глас БОЖИИ -Шишоооо изтрезней и излез от пясъчника ,че децата няма къде да си играят ,засрамих се и отидох до магазина за салам, а на касата табелка:
ПРОМОЦИЯ! С всяка бутилка водка – литър доматен сок безплатно.
И като ми се допи сок…

СИЛАТА НА ГЛУДНИЦАТА Е ВСЕКИ ВЪЛК НАМИРАЩ СЕ В НЕЯ, А СИЛАТА НА ВЪЛКА Е НЕГОВАТА ГЛУДНИЦА

ВЪЛКЪТ е по слаб от лъва и мечката, но НИКОГА не играе цирковите представления !!!

http://www.prikachi.com/images/355/8521355d.jpg

Вълча глутница.

Движат се в колона по един. Най-отпред са три слаби и болни животни, те определят темпото, ако темпото на движение се задава от силните животни, тези три ще се изтощят и няма да издържат. Ако глутницата се натъкне на засадата на Местан, Гоце ,Боката или друг подобен олигофрен, първите три може би ще паднат простреляни, но смъртта им ще осигури живота на останалите.
Зад тях се движат пет вълчици, които се оглеждат за потенциална плячка и са първите, които ще я подгонят. Те са авангардът на глутницата.
Следва ги група от единадесет вълка в разцвета на силите си, те са основните ловци и бойци на глутницата.
В ариегард са още пет вълчици.
Последен се движи водачът на глутницата. Неговата задача е непрестанно да бди за заплахи, да вижда всичките си подчинени едновременно, да ги контролира, да ги координира и да дава командите.

Другарки и другари, българинът изпитва мистично преклонение към Вълка и неговата свръхестествена сила. Неговият череп се е ценял като чудодеен талисман. Поставяли са го до леглата на родилките, също и до детските люлки – да се раждат и раснат младите българи здрави и силни като вълчета. А името на Вълка звучи в гордите български имена ВЪЛЧАН, ВЪЛКО, ВЪЛЬО, както и КУРТЬО, КУРТИ. За последните е известно, че са от хунобългарски произход, от КОУРТ – истинското име на Кан Кубрат, както е записано в Именника на българските царе. Всички знаем древната легенда за българския владетел кан Кубрат и завещанието към синовете му. Канът наредил да донесат сноп пръчки. Когато пръчките били в сноп, никой от синовете му не успял да пречупи снопа. Но когато разпръснали пръчките, много лесно се чупели една по една. Така канът им завещал винаги да са заедно и никога да не се делят, за да са силни и непобедими, защото иначе поединично ще са слаби и всеки враг може да ги сломи. А дали единичната пръчка не е бил ВЪЛКЪТ ЕДИНАК, а снопът ГЛУДНИЦАТА, лично предположение на бате Шишо. По наши изследвания името БЪЛГАРИ също е свързано с вълка – то означава ВЪЛК-АРИИ. Символът на вълка е надарен с много положителни качества и затова от древни времена се използва като тотем. Вълкът е преди всичко висш символ на свободата.


Вълкът е господарят на Севера, на северната природа. Вълкът е въплъщение на воинските добродетели, жив пример за храброст, съратничество и саможертва. Вълчата глутница е като бойната дружина – в нея цари ред и йерархия; животът в нея протича по строги правила. Начело на глутницата застава най-силният мъжкар, който спечелва водаческото право с честна борба. По същия начин и останалите вълци утвърждават мястото си в йерархията на глутницата. В единоборството за обществено положение победеният вълк не бяга като страхливец, а открива най-уязвимото си място – гърлото. По този начин той показва на победителя, че е готов да приема смъртта. Последният обаче никога не се възползува от възможността да разкъса гърлото на победения си съперник, а великодушно му подарява живота. Ето това е красноречив пример за воинска чест и рицарска етика. В живота на вълците има много повече етика, отколкото в загрубялото материалистическо общество. Има една поговорка че във всеки от нас живеят два ВЪЛКА, добър и лош, наш е избора кой ще храниме и поиме, благодаря за вниманието ,да полеем :)

Старият чероки и неговата внучка бяха седнали пред колибата и си говореха. Недалеч от тях, на поляната се гонеха и играеха два вълка. Единият бял, а другият - черен. Бяха едри, здрави и добре охранени. Вождът ги беше опитомил още от малки и те му служеха вярно, като кучета-пазачи.

Откакто се помнеше внучката, тези два вълка постоянно се бореха един с друг. Тя винаги се беше чудила, защо са им нужни и двата. Според нея, само единият беше достатъчен, за да охранява малката им колиба. А и смяташе, че изборът на цветовете им също не е случаен. Реши накрая да попита дядо си за причината. А старият чероки й отвърна с усмивка:

- За мен те са два символа, детето ми...

- Символ на какво, дядо? - оживи се любопитството на момичето.

- Символ на Доброто и Злото. Също като тези два вълка, Доброто и Злото постоянно воюват вътре в нас. Те живеят в душите ни и непрекъснато се борят за надмощие едно над друго. И докато гледам съперничеството на белия и черния вълк, аз винаги си мисля за тази вътрешна борба. Затова никога не се разделям с тях...

Докато попиваше думите на дядо си, внучката се замисли. Щом има битка, трябва накрая да има и побетител! И отново попита:

- А според теб, кой от тях ще спечели тази борба?

Старият вожд отново се усмихна и отмести погледа си от вълците върху момичето. Очите му се изпълниха с обич, а в гласа му се усети мъдростта на годините:

- Кой ли? Ще победи онзи, когото аз нахраня повече...




Притча за вълка единак
Известно е, че във всяка вълча глутница има строга йерархия и всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата. Има и вълк Бета, който се грижи за всички членове на глутницата и всеки от останалите вълци изпълнява определени дейности в зависимост от своето място в тази йерархия. Най-накрая стои Омега вълкът, върху когото всички си изливат гнева. Последният често остава без храна, а и толкова често се налага Бета вълкът да го спасява и пази от жестоките нападения на другите вълци. Един такъв млад и хилав Омега вълк бил много недоволен от положението си в голямата вълча глутница и решил, че е по-добре да я напусне и да заживее като великия вълк единак, за който слушал да се говори от както се помнел. Този огромен и могъщ вълк, живеел сам близо до тяхната ловна територия и от неговия силен вой се разтрепервала цялата глутница. Всички вълци се страхували от самотния вълк единак, а и по-голямата част от мечките избягвали да се срещат с него. Само най-едрите и свирепи мъжки екземпляри понякога се осмелявали да мерят силите си с този вълк. Бил толкова силен и непобедим, че легенди се разказвали за него дори и в съседните страни. Слабият и онеправдан Омега вълк решил, че на всяка цена ще стане като своя митичен идол и при първия удобен случай, той избягал от своята глутница, за да се срещне с него. Искал на всяка цена да разбере как се постига това величие и така започнало неговото дълго и рисковано търсене. Младият вълк се скитал сам из долините и по високите планини, бродел и нощем, и денем из вековните гори и наблюдавал внимателно покритите с ниска растителност равнини в продължение на цяла година, но не могъл да се срещне със своя кумир. Накрая обезсърчен и без сам да осъзнава колко по-опитен и по-силен е станал през този период на самотния си вълчи живот, той вече бил отчаян и готов да се откаже от това дълго и безрезултатно търсене и тъкмо тогава чул познатия вой на легендарния единак. Воят се чувал съвсем ясно от близката гъста гора и младият вълк веднага полетял като стрела в посоката, от която идвал звукът. След броени минути стигнал до малка полянка и с огромна изненада видял, че там лежи един умиращ вълк, който бавно и с големи усилия ближел многобройните си рани.
– Не вярвам на очите си! – извикал изненаданият и запъхтян търсач на слава и могъщество. – Толкова дълго те търсих! Моля те! Не умирай, преди да си ми казал, как да постигна твоето величие на легендарен вълк единак? – примолил се младокът и приседнал пред умиращия единак в очакване на отговор.
– Млади момко, забрави за моето величие и се върни в глутницата! – бавно и със сетни сили му отговорил раненият вълк.
– Защо да се връщам в глутницата? – попитал учудено търсачът на слава. – Вече цяла година си живея сам и без нея ми е по-добре! – добавил той и гордо изпъчил напред заякналите си гърди.
– Виждаш ли инфектираната рана на челото ми? – попитал раненият единак и за минута замълчал, а после събрал отново последните си сетни сили и продължил. – Колкото и да си силен, винаги ще се намери някой, който в един момент ще те победи и ще ти нанесе някоя рана, с която не можеш да се справиш сам. Тази рана е от тежката лапа на един грамаден мечок и ако живеех в глутница, другарите ми щяха да я ближат и нямаше да се инфектира. Сега сам виждаш, колко е опасен, тежък, рискован и нерадостен живота на самотните единаци. Няма никакво величие в него. След малко аз ще умра от тази инфекция, а ти ще се върнеш в глутницата и ще живееш заедно с другите вълци, за да има кой да ти ближе онези рани, които са недостъпни за твоя език! И накрая само ще ти кажа, че няма по-голямо величие от това да помагаш на другите индивиди от твоя вид. Величието е в общуването и в умението да откриваш онзи път, по който ще стигнеш до сърцата и умовете на твоите братя и сестри! – това били последните думи на легендарния вълк единак и той след няколко секунди издъхнал, а младият вълк внимателно затворил с език клепачите му. После се изправил, проточил шия към луната и надал силен и страховит вой, с който съобщил на глутницата, че трябва да се подготвя за посрещането на новия си водач.

Оплакване от играча